Spis treści:
Боксът е боен спорт, който на пръв поглед може да изглежда труден и жесток. Истинската същност на този спорт обаче се крие в неговата достъпност за всеки, който иска да опита силите си на ринга. Боксът е не само бой, но и чудесен начин да подобрите физическата си форма, уменията си за самозащита и да изградите увереност. В тази статия ще обсъдим принципите на професионалния и аматьорския бокс и техниките, които могат лесно да бъдат усвоени. Независимо от възрастта или пола, всеки може да започне своето боксово приключение и да се наслади не само на забавлението, но и на ползите за здравето.
Боксът, като вид бойно изкуство, води началото си от Древна Гърция и Рим, което го прави един от най-старите спортове, познати на човека. Още на древните олимпийски игри спортистите са се дуелирали, но те са се различавали значително от днешните спектакли. В Древна Гърция и Рим боксът е бил по-строга дисциплина, отклоняваща се от съвременните правила и норми. Състезателите са се биели с голи юмруци, а схватките са се провеждали в кръг. Това е било състезание, изпълнено с бруталност и сила, в което използването на техники или съвременни защити е било почти непознато. Въпреки тези разлики корените на бокса в онези времена поставят основите на развитието на този боен спорт.
Едва през 1743 г. известният английски боксьор Джак Броутън въвежда специални правила за бойни действия с голи юмруци. Той установява, че дуелите трябва да се провеждат на поле с квадратна форма, оградено с линии. Освен това били въведени 30-секундни почивки по време на двубоите, които започвали, когато някой от бойците падне. Ако след това време той не може да се изправи, боят се прекратява.
По онова време боксът вече е имал свои собствени правила. Забранено е било да се удря с юмруци по легнал или коленичил противник, както и да се хващат къси панталони или да се нанасят удари под кръста. Много по-късно, почти 100 години след въвеждането на първите правила, са разработени така наречените „правила на лондонския ринг за награди“- първите унифицирани боксови правила. По това време е въведен конкретен размер на ринга, който е трябвало да бъде квадрат от 24 фута (около 7,32 м).
През следващите години са въведени нови ограничения: драскането, хапането, ритането и удрянето в главата на противника са забранени, за да се повиши безопасността на бойците. Най-важната промяна в историята на бокса обаче е въвеждането на изискването да се носят ръкавици. Това се случва едва през 1867 г. и допринася за намаляване на сериозните наранявания и травми по време на двубоите. Благодарение на внимателното разработване на правилата и непрекъснатото им усъвършенстване боксът се е превърнал не само във вълнуващо зрелище за публиката, но и в сравнително безопасен спорт, който може да се практикува на всякаква възраст и при всички нива на способност.
Боксът е един от най-популярните спортове в света. Той привлича както опитни любители на бойните изкуства, така и хора, които тепърва откриват този свят. Важно е да се помни, че този вълнуващ спорт изисква правилна техника и дисциплиниран подход, а спазването на правилата е от решаващо значение както за безопасността на бойците, така и за поддържането на честна игра на ринга. Ето основните правила, които определят хода на боксовите мачове:
Боксьорите се изправят срещу себе си на специално определен ринг, който може да бъде с квадратна форма от 4,3 до 6,1 метра при професионалния бокс и от 5,9 до 6,1 метра при аматьорския бокс. В аматьорския бокс сблъсъкът се води в три рунда, всеки от които продължава три минути, докато в професионалния бокс има от девет до 12 рунда, три минути за мъжете и две минути за жените.
Между рундовете боксьорите почиват в ъглите на ринга (единият ъгъл е оцветен в червено, а другият – в синьо) за 60-секундни почивки, като слушат напътствията на треньорите си. В тези моменти боксьорите си поемат дъх, преценяват стратегията си и се подготвят за следващата част от боя.
По време на двубоя има рефер, който е на ринга заедно с участниците, както и 3 или 5 съдии, които оценяват. Тяхната задача е да наблюдават и броят точките във всеки рунд. Всички точки се събират по 10-точкова система. Оценяващите съдии анализират внимателно техниката, ефективността на ударите, защитата и цялостното представяне на бойците във всеки рунд. Въз основа на наблюденията си те присъждат определен брой точки на отделните боксьори. Боец, който доминира в даден рунд, получава 10 точки, докато противникът може да получи по-малко, в зависимост от резултата на състезанието в момента.
В бокса редица техники са строго забранени, за да се гарантира безопасността на боксьорите и честното съревнование. пръстен:
Спазването на тези правила е от ключово значение за поддържане на безопасността на ринга, което позволява на състезателите да се състезават по здравословен и благороден начин.
Какво определя изхода от битката?
Нокаут (KO) и нокдаун (KD) са термини, използвани в бокса и други бойни спортове за описание на различни ситуации по време на двубой.. Нокдаун (KD) е когато боецът е повален от удар на противник. В случай на нокдаун съдията брои до десет и тогава боецът може да се изправи и да продължи боя. За разлика от това, нокаут (KO) възниква, когато боксьорът не може да се изправи в рамките на 10 секунди след силен удар от противника. В този случай боят приключва незабавно и победител е този, който е нанесъл решаващия удар. Това е особено зрелищно и ценено в света на бокса.
В бокса има много различни видове удари, които бойците използват в битките си на ринга. Всеки от тези удари има свое собствено характерно приложение и може да бъде ключов елемент в тактиката на боксьора.
Както любителите, така и професионалистите използват прави удари, които са изключително мощни и са основен елемент в нападението. Правите удари могат да бъдат разделени на леви прави нагоре (към главата) и надолу (към торса) и десни прави нагоре и надолу:
Ударите със сърп са едни от най-мощните и ефективни удари в бокса. Те се характеризират с дъгообразно движение на юмрука, което им придава огромна сила. Провеждането на сърпов удар изисква правилно движение на ръката и динамично завъртане на тялото. Боецът с юмрук започва удара, като позиционира ръката под прав ъгъл, което позволява скованост в лакътя. След това, в момента на удара, юмрукът започва да се движи дъгообразно, навлизайки в траектория, насочена към противника. Ударите с юмрук могат да се нанасят с предната или задната ръка. Те често се използват на половин разстояние – разстояние, което позволява ефективно използване на силата на удара.
Ударите по брадичката, известни още като куки, са важна част от боксовата техника. Те се характеризират с характерното сгъване на ръката в лакътя и атакуване отстрани, което дава възможност за насочване към различни части от тялото на противника. В бокса ъперкътите могат да се изпълняват с лявата или с дясната ръка в зависимост от позицията на боксьора и бойната му стратегия. Ударът с лявата брадичка се нанася с тежестта на тялото, която се опира на левия крак. Ръката трябва да е сгъната в лакътната става, като образува прав ъгъл за ефективен удар. В момента на атаката юмручният боец придвижва ръката отстрани към противника, като се стреми към областта на главата или торса. По подобен начин се изпълнява десен ъперкът, като тежестта на тялото се опира на десния крак. Ударите с брадичка могат да бъдат разделени на най-често срещаните два вида:
Боксово оборудване е изключително важно за всеки боец, независимо дали е начинаещ или опитен състезател. Подходящата за вашите нужди и ниво на опит екипировка не само осигурява комфорт и безопасност, но и ви позволява да тренирате и да се състезавате ефективно на ринга. Ето кои са основните части от боксовото оборудване: