Изглежда, че ходенето с трекинг тояги е сравнително проста дейност и не изисква усвояване на правилната техника за използването им. Оказва се обаче, че много хора използват трекинг тоягите неправилно, като по този начин не само пропускат предимствата на този начин на ходене в планината, но и рискуват да се наранят. В нашата статия ще научите как правилно да ходите с трекинг тояги и как да извлечете максимални ползи от това.
Правилна дължина на трекинг стиковете
Преди да тръгнете по пътеката с трекинг стикове, първо е важно да изберете правилната дължина на трекинг стиковете. Когато тоягата лежи на земята и ръката държи дръжката, предмишницата трябва да е успоредна на земята и да образува прав ъгъл с ръката. Така определената дължина е минималната стойност. Тоягите с фиксирана дължина са предназначени за ходене по равен или почти равен терен. Това е така, защото при леки изкачвания или спускания няма да се налага да се коригира дължината им спрямо наклона на терена. Ако обаче теренът е разнообразен или ако маршрутът е изпълнен със стръмни изкачвания и спускания или траверси, т.е. придвижване по склон, оптималното решение са регулируемите трекинг палки.
Какво е предназначението на регулируемите трекинг стикове?
При регулируемите походни пръти е важно да се уверите, че те позволяват не само удължаване спрямо първоначално измерената дължина, но и скъсяване. При стръмни изкачвания си струва да ги скъсите, за да можете да достигнете удобно по-високо и да поддържате стабилна позиция. Нерегулируемите пръти с малко по-дълга конструкция от предварително посоченото измерване също могат да бъдат полезни. Такъв модел може просто да се хване по-ниско, ако е необходимо, като по този начин се скъсява дължината на пръта за известно време.
Удължаването на трекинг тоягите, от друга страна, е необходимо при спускане по стръмен склон – това улеснява поддържането на равновесие. Както и при изкачването, можете да използвате специфичната форма на дръжката, за да направите пръта още по-дълъг. Повечето дръжки имат гребен в горната си част, върху който можете да поставите вътрешната част на ръката си, което ви позволява да спечелите няколко или десетина допълнителни сантиметра.
Винаги когато променяте дължината на пръта, е важно да се уверите, че механизмът за това е добре заключен на място. Прът, който се сгъва при натоварване, може да доведе до опасно падане.
В нашето ръководство можете да прочетете повече за различните видове трекинг пръти, материалите, от които са изработени, и подробни инструкции как да изберете правилния размер: Кои пръти за трекинг да изберем?
Как се държат правилно туристическите пръти?
Начинът, по който държим дръжката, оказва огромно влияние върху потенциалните ползи от използването на трекинг тояги. По-голямата част от силата, която влагаме, за да се опрем на тоягата, трябва да се предава надолу не от дръжката, а от примката, която е прикрепена към горната част на дръжката. Трябва да поставите ръката си в тази примка отдолу и след това да хванете дръжката, така че да хванете и примката. След това ремъкът преминава под ръката и в горната част на китката. Ако поставите ръката си през примката отгоре и я затегнете за дръжката, значи не държите лентата, значи захватът е неправилен.
Защо единият захват е правилен, а другият – не?
При правилния захват се опираме основно на лентата, което прави практически излишно затягането на пръстите върху дръжката. За да опрете китката си върху примката при неправилен захват, трябва да я направите много по-малка, а това ще затрудни поставянето или изваждането на ръката от нея. Този проблем би бил още по-неприятен през зимата при пране на дебели ръкавици.
Правилният захват също така увеличава безопасността. Ако се спънете или загубите равновесие на хлъзгава земя, инстинктивно ще изпуснете пръта от ръката си и той ще увисне на примката под китката ви. Ако паднем – отново рефлекторно – ще се опитаме да смекчим падането с ръцете си, в които вече не държим пръта. В същата ситуация, при неправилен захват, тоягата ще увисне в ръката и съществува риск от падане с ръка директно върху дръжката, а това може да доведе до нараняване.
Техника за ходене с туристически тояги
След като започнем да ходим с трекинг тояги, възниква въпросът как точно да го правим, защото не за всеки е естествено да се подпира на дясната тояга, когато прави крачка с левия крак, и на лявата тояга, когато прави крачка с десния крак. Достатъчно е обаче да осъзнаем, че използването на противоположната на стъпващия крак ръка ще ни осигури по-добра стабилност, тъй като точката на поставяне на пръта ще бъде по-далеч от другата опорна точка, която е кракът ни. Този принцип се прилага както при ходене по равна повърхност, така и при придвижване по подходи нагоре и надолу.
При бързо ходене може да е неудобно да се подпираме с тояги при всяка стъпка, защото последователните движения на ръцете следват едно след друго твърде бързо и в крайна сметка губим толкова енергия за „размахване“ на ръцете, колкото спестяваме, като се подпираме с тояги. Тогава се налага да прескачате две или дори четири стъпки при бягане. Направете две крачки с тояги и за следващите две или четири крачки не използвайте тояги. С малко практика веднага ще усетите, че ходенето с тояги е много по-ефективно.
Когато изкачвате много стръмен хълм, можете да използвате и техниката на водене на двете тояги едновременно. Отблъсквайки се с двете ръце, ние генерираме много по-голяма сила, която ни тласка нагоре, а освен това получаваме трета опорна точка, увеличаваща стабилността. Кога се подпираме с тоягите – на всяка втора стъпка, на всяка трета стъпка или дори по-рядко – тогава се диктува предимно от терена и земята.
При траверсирането на траверси най-добре би било да скъсите едната тояга и да удължите другата, така че да можете удобно, без да губите равновесие, да се подпирате и на двете. Ако такъв участък от пътеката или маршрута е дълъг, това наистина си струва да се направи. Въпреки това пътеките, които пресичат остри склонове, често се изминават на зигзаг, за да се намали техният наклон. На такава пътека от време на време сменяте позицията си спрямо склона, като вървите или надясно, или наляво с лице към участъка от склона, водещ нагоре. Смяната на прътовете на всеки няколко минути би била голямо неудобство, но има прост начин да се направи и това. Прътът, който се движи над нивото на пътеката, просто трябва да се скъси за момент, като дръжката се хване възможно най-ниско, а този, който се движи под нивото на пътеката, трябва да се хване така, сякаш се спуска, като вътрешната страна на ръката се опира на дръжката на пръта.
За да има желаната полза от използването на трекинг тояги, те трябва да бъдат утежнени. Разбира се, това не означава всеки път да се опитвате да прехвърлите възможно най-голяма тежест върху пръта, тъй като не искате да го забиете възможно най-дълбоко в земята. Въпреки това, ако се опираме твърде леко на прътите, се лишаваме от една от основните ползи от използването им, а именно облекчаване на натиска върху тазобедрената става, колянната става и глезена. Ето защо при всяко движение на тоягата трябва да се опитвате да я отблъснете от земята, точно както правите при ски бягане или скандинавско ходене.
Разбира се, това, че вземаме със себе си тояги в планината, не означава, че трябва да ги използваме през цялото време. За по-дългите участъци от маршрута, в които не изпитвате необходимост да ги използвате, не е необходимо да ги носите в ръка. Почти всички раници имат специални примки в предната част за закачане на трекинг тояги. Има и модели, които разполагат с решение за бързо прикрепване и сваляне на тоягите, без да се налага да сваляте раницата. Най-често при тях има две примки. Едната е разположена в долната част на раницата, близо до долната точка на закрепване на скобата, а другата – около средата на тази скоба. Тази подредба работи най-добре за сгъваеми туристически тояги.
За какво се използват различните накрайници и пластини на тоягите?
Обикновено имаме на разположение:
- свръхтвърд карбиден връх;
- гумен накрайник (ако е асиметричен, трябва да се монтира с правилната страна, обърната напред);
- малки пластини (с диаметър около 6 cm);
- големи дискове (с диаметър до около 15 cm).
Важно е да се използват правилните накрайници и дискове за терена и условията. При ходене по асфалт или силно каменист терен на върха на пръчките трябва да се поставят гумени накрайници (обикновено доставени от производителя). Те не само предпазват тоягите, но преди всичко увеличават сцеплението и елиминират неприятното почукване, породено от втвърдения връх.
На твърд терен можем да ходим с тояги без пластини. Малките пластини са полезни при ходене по пясъчни или кални участъци. През зимата ще са ви необходими големи пластини. Това е въпрос не само на комфорт, но преди всичко на безопасност. Когато се разхождате по планински маршрут през зимата, обикновено следвате пътека, която е била обработвана в продължение на много дни или седмици. Ако обаче се отклоните от пътеката съвсем леко, ще се озовете в рохкав сняг до слабините. Пръчка без пластинка ще се забие в такава почва почти без съпротивление, което ни оставя без шанс да я използваме за опора. Това ще доведе до падане и макар че не всяко падане трябва да завършва с нараняване, такива ситуации със сигурност трябва да се избягват. Пръчка, забита дълбоко в снега, също така лесно може да се огъне или счупи, а това е също толкова нежелан сценарий. Плочата с голям диаметър оказва голямо съпротивление (ако имате възможност за избор, добре е да сложите най-голямата, с която разполагате) и това не позволява на пръта да потъне в снега.
Ако сте решили да се разхождате в планината с трекинг тояги, струва си да имате предвид не само правилната техника за използването им, но и избора на модела за вашия ръст и вида дейност. В Sportano.bg ще намерите богат избор от доказани трекинг тояги на реномирани марки – Gabel, Leki, Kompredell, Black Diamond, Fizan, Viking, Campus или La Sportiva.