Наказателен удар, свободен удар, ъглов удар, удар от аут – всичко за видовете удари във футбола

Ударите са един от ключовите елементи на футболната игра – те играят важна роля в стратегията и динамиката на играта. Независимо дали става въпрос за наказателен удар, свободен удар, ъглов удар или удар от аут, всеки от тези фиксирани елементи от играта представлява възможност за създаване на голова ситуация или за възстановяване на контрола върху мача. От значение са прецизността на изпълнението, тактиката на отбора и способността за бърза реакция при промяна на условията на терена. Разглеждаме по-подробно различните видове удари във футбола.

Наказателен удар във футбола

Наказателният удар, известен като „дузпа“, е вид пряк свободен удар, който се изпълнява при нарушение от страна на защитаващия се отбор в неговото наказателно поле. Причина за това може да бъде неправомерно спиране на противник, фаул или игра с топката с ръка. Наказателният удар е една от най-добрите възможности за отбелязване на гол по време на футболен мач .

Кога още се налага да се изпълняват единадесетметрови наказателни удари? Те са последната форма за решаване на изхода от мач за купа или шампионат, когато след редовните 90 минути игра и допълнителното време (2×15 минути) има равенство и е необходимо да се определи победителят. В тази ситуация се провежда серия от наказателни удари – всеки отбор има право на 5 удара към вратата, която се защитава от вратаря на противниковия отбор.

Наказателните удари в този случай се изпълняват последователно от определени играчи на съответния отбор. Победител е отборът, който има предимство при изпълнение на гол(напр. при изпълнение на дузпи резултатът ще бъде 3-2, 4-3, 5-4).

Изпълнение на наказателен удар

След решението на съдията да отсъди наказателен удар и да определи изпълнителя на дузпата, топката се поставя на 11 метра от вратата в т.нар. наказателно поле. Само вратарят и играчът, изпълняващ наказателния удар, могат да се намират в наказателното поле. Останалите играчи трябва да са разположени извън наказателното поле, но в рамките на терена. Те могат да се включат в действието само когато стрелецът изпълни удара.

По време на изпълнение на наказателен удар вратарят трябва да е разположен между стълбовете на вратата и да държи поне единия си крак на линията на вратата. Футболистът, който изпълнява дузпа, може да изрита топката само напред. Ако не вкара директно гол, той може да докосне топката отново само след като тя е влязла в контакт с друг играч (напр. е била защитена и изритана от вратаря).

При неспазване на правилата за изпълнение на наказателен удар (напр. удар към вратата е изпълнен от играч, различен от този, определен за дузпа, който подава топката назад) се получава непряк свободен удар за противника.

Кога имаме непряк свободен удар и кога е пряк свободен удар?

Свободният удар във футбола е, когато на отбора се дава възможност да изпълни удар от определено място на терена, след като противник е извършил нарушение. Съществуват два вида свободни удари: преки и непреки.

Пряк свободен удар

Прекият свободен удар е един от постояните елементи в играта, който позволява на играча, който го изпълнява, да отбележи гол директно (без друг играч да докосва топката). Той се изпълнява за:

• фал срещу противник (удар, бутане и т.н.),
• игра на топката с ръка (с изключение на вратаря в собственото му наказателно поле).

Непряк свободен удар

Непрекият свободен удар е вид футболен удар, при който топката трябва да бъде докосната от друг играч, преди да се направи опит за отбелязване на гол. Той се отсъжда за нарушения като:

• засада,
• опасна игра без контакт с противник (напр. вдигане на крак на височината на главата на противника без контакт),
• многократно докосване на топката, след като един и същ играч е започнал играта (топката не е влязла в контакт с друг играч),
• възпрепятстване на вратаря при изхвърляне на топката,,
• неправилно поведение от страна на вратаря (напр. задържане на топката за повече от 6 секунди),
• използване на вулгарни изрази или агресивни жестове;
• ритане на топката назад по време на наказателен удар.

Отборът, който изпълнява непряк свободен удар, често се опитва да използва този момент, за да отиграе топката бързо и да създаде голова ситуация. Например къси пасове или пасове в наказателното поле се използват, за да изненадат противника. От друга страна, защитаващият се отбор се опитва да изгради стена (според правилата стената не може да бъде по-близо от 9,15 метра от топката), за да блокира евентуален удар или пас. Непрекият свободен удар, въпреки че не дава пряк шанс за отбелязване на гол, може да доведе до много опасни ситуации на терена.

Изпълнение на свободен удар

По време на свободното хвърляне топката се поставя на мястото, където е извършено нарушението. Топката трябва да е неподвижна, когато се изпълнява ударът. Ако играчите на противниковия отбор не спазват достатъчна дистанция преди изпълнението на удара, съдията може да ги накаже с жълт картон за забавяне или възпрепятстване на подновяването на играта.

Ъглов удар във футбола – правила

Ъгловият удар (наричан още „корнер“) е една от формите на рестартиране на играта във футбола. Той се присъжда на атакуващия отбор, когато топката напусне игралното поле от другата страна на голлинията (не между гредите), след като е била докосната за последен път от защитник.

Изпълнение на ъглов удар

При изпълнение на ъглов удар топката се поставя в дъгата в ъгъла на игрището (маркирана с флагче), която е най-близо до мястото, където топката е напуснала игралното поле. Играчът, който изпълнява ъгловия удар, не може да докосва топката отново, преди тя да е влязла в контакт с друг играч.

Ъгловите удари често се използват като възможност за отбелязване на гол, тъй като позволяват на атакуващия отбор да играе с топката директно в наказателното поле на противника. Най-разпространената стратегия е центрирането, при което топката се играе дълбоко в наказателното поле с надеждата, че някой от нападателите ще успее да стреля с глава или крак. Футболист, изпълняващ ъглов удар, може да избере и къс пас към най-близкия партньор, за да изненада например противниковата защита. От друга страна, защитаващият се отбор може например: да изгради „стена“ от няколко играчи в редица пред вратата, за да блокира паса.

Удар от вратата във футбола

Ударът от вратата е начин за подновяване на играта във футбола, който се присъжда на защитаващия се отбор, когато топката е напуснала напълно игралното поле през вратарското поле и атакуващ играч я е докоснал последен. Това е ключов елемент от защитната и нападателната стратегия, тъй като позволява на защитаващия се отбор да поднови играта по контролиран начин и може да бъде начало на ефективна атака.

Изпълнение на удар от вратата

Топката може да бъде поставена навсякъде в зоната на вратата (зоната, ограничена от линията на вратата, линията на наказателното поле и линията на вратата). Неподвижната топка трябва да бъде изритана от вратаря или друг играч и да напусне наказателното поле, преди да бъде докосната. В противен случай ударът от вратата трябва да се повтори. Играчите от атакуващия отбор трябва да бъдат извън наказателното поле, докато топката не бъде изиграна и не напусне наказателното поле.

Ударът от вратата често се използва за бързо рестартиране на играта и започване на контраатака. Вратарите могат да изпълняват дълги удари, за да пренесат топката в половината на противника. Отборите също така често избират да правят къси пасове към защитниците в наказателното поле, за да запазят притежанието на топката и спокойно да изградят атака. Противниковият отбор може да използва пресиране, за да принуди защитниците да грешат с къси пасове в собственото си наказателно поле.

Кога и по какви правила се изпълнява хвърляне във футбола?

Вкарването на топката с хвърляне , известно още като тъч , е друг редовен елемент от играта във футбола. Това е начин за подновяване на играта, който се присъжда на отбора, чийто съперник последно е докоснал топката, преди тя да е напуснала напълно игралното поле от другата страна на страничната линия. Отборите често се опитват да подновят играта бързо след отсъждане на удар извън очертанията на терена, за да изненадат противника и да се възползват от предимствата на неорганизираната защита.

Откъде и как се прави хвърляне от тъч линията?

Ударът извън очертанията на терена се изпълнява от мястото, където топката е напуснала терена. Играчът, който изпълнява удара, трябва да е с двата крака на страничната линия или извън нея. Топката трябва да се държи с двете ръце и да се хвърля откъм главата с едно плавно движение. Играчът, който вкарва топката, не може да я докосва отново, преди тя да е влязла в контакт с друг играч.

Някои футболни отбори имат специалисти в дългите хвърляния, които могат да се използват като нападателно оръжие, подобно на ъглов удар, за да се създаде ситуация за гол. В защитни ситуации отборите могат да изберат къси подавания, за да запазят притежанието на топката и да избегнат риска да я загубят в близост до собствената си врата. Противниковият отбор може да окаже натиск върху играчите, получаващи топката, за да принуди играчите да сгрешат и да овладеят топката. Играчите могат също така да покриват противниците индивидуално, за да им попречат да получат лесно топката, или защитниците могат да се опитат да затворят пространството около играч, изпълняващ свободен удар, като ограничат възможностите му за пас.

Допълнителни правила

Непосредствено след хвърлянето от позиция извън игралното поле правилото за засада не се прилага. Играч, който се намира в положение извън терена в момента на изпълнение на удар от играч извън терена, не може да бъде считан за играч в положение на засада.

Не може да бъде отбелязан гол веднага след хвърляне извън очертанията на терена. За да бъде признат гол, топката трябва да докосне друг играч, преди да премине гол линията.